Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.12.2011 13:44 - Световно машиностроене
Автор: geografija Категория: Други   
Прочетен: 5878 Коментари: 0 Гласове:
0



 А) Машиностроенето се явява главен отрасъл на световната промишленост: на него се падат примерно 35% от стойността на световната промишленост и над 30% от заетите.

Машиностроенето е главно по число на заетите, по стойност на продукцията и по дял в промишленото производство отрасъл на съвременната промишленост. Tова се обяснява с това, че именно то осигурява всички отрасли на стопанството с оръдия за производства (машини, оборудване, прибори и др.), а населението с предмети за потребление, в това число и за продължително използване.

Машиностроененето е най-комплексно и диференцирано по структура от отраслите на промишленостите: заедно с металообработването то включва в себе си до 200 различни подотрасли и производства. В машиностроенето обичайно се отделят: общо машиностроение, транспортно машиностроене, приборостроене, електротехника (включително електроника), производство на въоръжения и военна техника и др. Общото машиностроене включва станкостроене, производство на оборудвания, производство на селскостопански машини. Производство на оборудване за металургията, минната и химическа промишленост и всякакво тежко оборудване — обединено в понятие «тежко машиностроене».

Към по горе изброените подразделени на машиностроенето следва да се добави и «малката» металургия — производство на стомана и прокат както в леярски цехове на машиностроителни предприятия, така и на отделни специализирани предприятия по производство на излятти, ковани, щтамповани и заварени изделия за машиностроенето.

В указанните структури от отрасли най- сложно представлява машиностроенето. В него влизат важни подотрасли: машиностроене за междуотраслеви производства (електронна и радиопромишленост, приборостроене, станкостроителна и инструментална, лагерна промишленост и др.); производство на оборудвания за отрасли от народното стопанство (пътно-строително, транспортно, тракторно и селскостопанско машиностроене и др.); за промишлени отрасли (енергетично, металургично, минно, химическо машиностроене, производство на технологично оборудване за текстилната промишленост и др.); за непроизводственната сфера (коммунално машиностроене, производство на  битови прибори и машини, военна техника и др.).

По стадии на технологичен процес машиностроенето може да се подраздели на заготовка, механична обработка и сглобяване.

По металоемкост, трудоемкост и енергоемкост е прието да се отделят тежко, общо и средно машиностроене. Тежкото машиностроене се отличава с голямо потребление на метал, относително малка трудоемкост и енергоемкост.

За общото машиностроене са характерни средни норми при потребление на метал, енергия, невисока трудоемкост. Основно това е производство на оборудване за отделни отрасли на промишленостите.

Общото и средно машиностроене са сходни по между си и ясно изразени закономерности в географията нямат.

Всички отрасли може да се класифицират по хронологичен признак: (хронологична класификация):

1) нови отрасли, възникнали след втората половина на XX в. Преди всичко,тези отрасли са от висшите етажи на машиностроенето: електроника, радиотехника, робототехника, ракетно-космическа промишленост и др.;

нови отрасли, които се появяват във втората половина на XIX в. и първата половина на XX в.: авио- и автотранспортна техника, локомотивостроене, производство на оборудвания за многочисленни отрасли на народното стопанство и промишлености и др.;

стари отрасли, сформирани още в XVIII в. и първата половина на XIX в : производство на метални изделия за първични отрасли на икономиките (селско стопанство, добивна промишленост).

В епохата на НТР световното машиностроене, като цяло е значително наукоемко. В напредналите страни на него се падат наде 2/3 от всички разходи на НИОКР в промишленото производство.

Авиаракетно-космическата промишленост (АРКП) – типичен нов отрасъл на съвременното машиностроене. Възниква на основа съществувалата от по рано авиационна промишленост, към която в епохата на НТР се добави производството на ракети с различен род, космически летателни апарати, двигатели, прибори и др.

Машиностроенето се отличава от другите отрасли на промишлеността с цял ред особености, които влияят на неговата география. Най- важни от тях — наличие общественна потребност от продукция, квалифицирани трудови ресурси, собствено производство или възможност за поставки за конструкционни материали и електроенергия.

Б) Основни фактори на географскто разполагане на машиностроенето

На разполагането на машиностроителните отрасли оказва влияние различни фактори. Ключеви са наукоемкост, металоемкост и трудоемкост.

Наукоемкост. Днес е трудно да си представим съвременното машиностроене без широко внедрени научни разработки.

Това предопределя, както производственните, така и териториалните аспекти при развитието на АРКП. Тук се произвеждат общо взето «единични» бройки:например в света се произвеждат около 1000 авиолайнери и 600—1000 въртолета годишно.

Отрасли на машиностроенето, занимаващи се с производство на такава продукция, като металургично, енергетично, минно оборудване, потребяват много черни и цветни метали. Във връзка с това машиностроителните заводи, произвеждащи такъв род продукция, обичайно се стараят да се намират възможно по- близо до металургичните бази, за да се намалят разходите по доставка на суровина.

Трудоемкост. От гледна точка на трудоемкост машиностроителния комплекс се характеризира с големи разходи и много висока квалификация на труд.

Като отделен фактор на географско машиностроително разполагане може да се отнесе военно-стратегическия аспект. Приемайки интересите на държавната безопасност, много предприятия от машиностроителния комплекс, произвеждащи продукция за отбраната се разполагат далеч от  държавните граници.

Важно значение при разполагането на предприятията от машиностроителния комплекс има възможността за транспортиране на суровините и след това на готовата продукция. Определена роля в разполагането на машиностроителните предприятя играе така също наличието на достатъчен потребителски пазар. Що се отнася до фактора близост до суровинна база, то той е важен само за някои металоемки отрасли (например, за производството на металургично или минно оборудване).

В) Территориална структура на световното машиностроене

В съвременната регионална структура на световния машиностроителен комплекс е необходимо да се отделят основните макрорегиони: Северна и Централна Америка (включвайки САЩ, Канада, Мексико), Европ, Азия и ОНД

Северна Америка. На този регион се пада примерно една трета от стойността, създадена в световното машиностроене

Европа. На страните от този регион също се падат около една трета от световната продукця.

В регионa са представени всички видове машиностроителна продукция, но особено развити са общото машиностроене (станкостроене, производство на оборудване за металургията, текстилната, целулозно-хартиената, часовникарската и други отрасли), електротехника и електроника, транспортно машиностроене (автомобилестроене, авиостроене, корабостроене). Най- голям в региона експортьор на продукция от общото машиностроене се явява Германия.

Източна и Югоизточна Азия. Този регион дава примерно една четвърт от продукцията на свтовното машиностроене.

ОНД също се явява голям регион на свтовното машиностроене. Страните от този регион произвеждат широка номенклатура от машиностроителни изделия.

 Извън главните машиностроителни район се намират такива големи по обем производства на страни, като Индия, Бразилия, Аргентина. Тяхното машиностроене основно работи на вътрешния пазар.

Сравнението на машиностроенето в развитите и развиваващи се страни дава, като  цяло следната картина. В развитите страни машиностроенето се отличава с широка номенклатура, високо качество и конкурентоспособност на произвежданата продукция, висока експортна ориентировачност и голям итносителен дял в общия експорт. Например, в Японии машиностроителната продукция в експорта достига 64%, в САЩ и Германия - 48%, Швеция - 44%, Канада - 42%, във Франция, Великобритания и Швейцария —около една трета. На развитите страни, като цяло се падат над 80% от световния експорт на машини и оборудвания.

За разлика от машиностроенето в икономически развитите страни в развиващите се страни то се базира на евтината местна работна сила, специализирана, като правило на производство на масови, трудоемки, но технически опростени и ниски по качество изделия. Сред предприятията има много сглобяващи заводи, получаващи комплекти, детайли и машини от страните с развита икономика.

Сред икономически развитите страни се отделя малка група от държави (САЩ, Япония, Германия, Великобритания), изпълняващи пълната номенклатура от машиностроителни производства, като  структурата им спрямо обрабатващите промишлености е 35–38 %, а в експорта – 50 % и повече. Непосредствено зад тази група идват страните Франция, Италия, Испания, Канада, Республика Корея с няколко степени по-малка структура на машиностроенето и по малка роля в структурата на обработващата промишленост (25–33 %), а така също в експорта.

Независимо от изоставането  развиващите се страни, в последно време отбелязват известен прогрес. Но това касае сравнително малко число страни – Китай, Бразилия, Индия, Мексико, Аржентина. Но трябва и да се отчете факта, че в много от тях машиностроенето в значителна степен се намира под контрола на чуждестранен капитал и работи на пазара на развитите страни.

В резултат иконом-географите при изучаването на световното стопанство обичайно отделят три главни машиностроителни региона.

На първо място е Северна Америка, включваща САЩ, Канада и интегриращото се с тях  Мексико. Регионът дава над 30 % от цялата световна машиностроителна продукция. Отличава се с особенно широка номенклатура на производство и високо качество на продукцията, висока експортност, но в същото време и значителна зависимост от импорта. Благодарение на Съединените Щтати за този регион е характерно особено голяма роля в световното производство на такива отрасли, като АРКП, електроника, автомобилестроене.

На-второ място е Европа. По размер на производството е  равна на региона Северна Америки и фактически дели с ния първо-второ място. Тук трябва да се спомене Швейцария, която по експорт на машини и оборудване на глава от населението заема първо място в света.

На-трето място, е региона, включващ в себе си страните Източна и Югоизточна Азия. На него се пада над 1/5 от световното машиностроене. Лидер е Япония, която по темпове на ръст на този отрасъл задминава САЩ, и Европа..Експортното машиностроене на Япония е най-голямо в света (2/3). Освен Японии в региона се включват и такива нови индустриални страни, като Республика Корея, Сингапур, а така също Китай.

Четвърти машиностроителен регион в света образуват страните от ОНД, отличаващи се с голям производствен обем на машини и оборудвания, но изоставащ по развитие на наукоемки отрасли.

За машиностроителният комплекс на Русия е характерно високо ниво на развитие, наличие на сложна система от вътрешноотраслеви и междуотраслеви връзки. Но кризисните 90-години на миналия век.спада на производството в машиностроенето е по-голямо, отколкото промишлеността, като цяло( съкращение около 50%).

Самолети и вертолети се произвеждат примерно в 20 страни. Лидиращи позиции сред тях заемат САЩ, Русия и Франция.

Общо световното производство на авиаракетно-космическата промишленост през 1988 г. е 75 млрд дол., 1993 г. 100 млрд, а през 1998 г. – 150 млрд дол. (на тази сума Северна Америка и Западна Европу се падат по 50 млрд дол.).

Станкостроенето включва в себе си производството на металообработващи машини и ковашко-пресово оборудване, к него обичайно се отнасят и производствот на промишлени роботи. Това е водещ отрасъл от общото машиностроене, по развитието на които може да се съди за нивото на индустриализация на дадена страна.

Големи износители на машини – Япония, Германия, Италия, Швейцария, САЩ. Големи вносители-  САЩ, Китай, Германия, а като цяло по потребление на продукция на първо място са САЩ, Китай, Германия, Република Корея.

Производството на промишленни роботи, като нов подотрасъл в състава на станкостроенето расте с високи темпове (10–15 % годишно). Най-голямо търсене на продукцията се пада на автомобилната и електронна промишленост, а о производство на първо място е Япония.

Корабостроене – типичен стар отрасъл, развитието на които през втората половина на XX в. силно зависи от икономическата конюнктура и изпитва периоди, както на относителено подем, так и на рязък упадък.

В световната корабостроителнта промишленост бума беше през 60-те и първата половина на 70-те г. на XX в. През 1975 г. на вода са спуснати съдове със сумарна водоизместимост в 35 млн бр. – рег. т. (За сравнение: през 1950 г. – 3, 5 млн, 1960 г. – 8 млн, 1970 г. – 22 млн.) През 1990 година.е на ниво 15 млн бр. – рег. т и започва постепено да расте,като достига до 18 млн бр. – рег. т през 2000 г. и 38 млн бр. – рег. през 2005 г. Тук настъпват кардинални промени в географията на световното корабостроене

До Втората световна война главен ареал на развитие на този отрасъл е била Западна Европа, в която особено се откроява Великобритания, държаща световното първенство в тази област от началото на XIX в. Преди Втората световна война тя спуска на вода половината от целия световен тонаж на морските съдове.

В края на XX в. японските и южнокорейски корабостроителници имат най- големите заявки за строителство на нови морски кораби. Главен фактор на развитие на морското корабострене в новите страни в голяма част от случаите е относително евтината работна сила.




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: geografija
Категория: Други
Прочетен: 202197
Постинги: 29
Коментари: 27
Гласове: 8
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031